Във стаята още топло е. 

На масата има вечеря. 

За двама ни тъкмо бях сготвил, 

но днес тя е спомен от вчера. 

И чашите тъй, недокоснати 

и виното само бе вдишало. 

Леглото ми вечно самотно е, 

защото с теб всичко си е отишло. 

А някакви стари копнежи, 

(за нови пък няма възможност) 

все още ми вдъхват надежди, 

за сбъдваща неотложност... 

С неохота ще вдигна масата. 

Повече няма да готвя за двама. 

Даже вино за очен блясък 

няма глътка да вкуся. Няма! 

Ще отворя да влезе зимата 

и отвътре дано да изстина! 

След това да е ясна причината, 

че от студ любовта умира... 

Стихопат. 

Danny Diester