От студ
Във стаята още топло е.
На масата има вечеря.
За двама ни тъкмо бях сготвил,
но днес тя е спомен от вчера.
И чашите тъй, недокоснати
и виното само бе вдишало.
Леглото ми вечно самотно е,
защото с теб всичко си е отишло.
А някакви стари копнежи,
(за нови пък няма възможност)
все още ми вдъхват надежди,
за сбъдваща неотложност...
С неохота ще вдигна масата.
Повече няма да готвя за двама.
Даже вино за очен блясък
няма глътка да вкуся. Няма!
Ще отворя да влезе зимата
и отвътре дано да изстина!
След това да е ясна причината,
че от студ любовта умира...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
