От съдбата чакам знак
Нямам дом или адрес,
квартирант – на чужда къща,
който ми е ближен днес,
утре – юда ме прегръща.
Вятърът ме е довял.
Дявол мене ще ме вземе.
Вечно съм на тоя хал –
ни намясто, ни навреме.
Скърца в зъбите уж смях,
истината – в интереса...
Щом до днес не оглупях,
как ли ще им се харесам?
И се лута моят ден
между времена и нрави...
Може би едва без мен
всичко пак ще се оправи...
Само нощем аз съм пак
бяла сова лекокрила.
От съдбата чакам знак...
Слабостта е мойта сила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
