Patrizzia (Надежда Ангелова)
2297 18265
11.09.2024 г., 15:47 ч.  

От съдбата чакам знак 

  Поезия » Философска
112 3 3

 Нямам дом или адрес,
квартирант – на чужда къща,
който ми е ближен днес,
утре – юда ме прегръща.

Вятърът ме е довял.
Дявол мене ще ме вземе.
Вечно съм на тоя хал –
ни намясто, ни навреме.

Скърца в зъбите уж смях,
истината – в интереса...
Щом до днес не оглупях,
как ли ще им се харесам?

И се лута моят ден
между времена и нрави...
Може би едва без мен
всичко пак ще се оправи...

Само нощем аз съм пак
бяла сова лекокрила.
От съдбата чакам знак...
Слабостта е мойта сила...

 


 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??