Жест немил ли ще направя,
щом играя си с огън,
не се страхувам, че ще се опаря,
вода съм днес, ще те намокря.
Трудно ще се дам на някой,
дори усмивката си пазя,
за мен те всичките са „никой”,
не ще ме пречупят, даже никак!
... Минах край едно момченце,
забързана, говорейки по телефона,
гледаше ме... с тъжен поглед, хем невинен,
почувствах силна тръпка, преродена.
Погледът или усмивката плени ме?
имаше живот в тез’ очи,
докоснаха ми с лекота сърцето,
други не успяха... това дете се отличи!
Ден и нощ, аз мислих и премислях,
как откраднах му усмивка,
как открадна ми и той,
(Бинго) беше „безоблачно” момче.
То беше без думи...
... от сърце... до сърце!
© Полина Всички права запазени