Отново осъмнах с оголена душа.
Мъгливо е! Студено, но не зъзне!
Странно зверче,
като многовалентен елемент,
е разперила безброй ръце!
Тя търси! Тя иска прегръдка!
Иска да приласкае света!
Да го завие с нежност!
Да го стопли с доброта!
Иска да го нахрани с много любов!
Не знам, дали за такава храна светът е готов.
Дано да е! Да не я нарани!
От такава рана страшно много боли!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени