Във края на дните ми, драга,
пораснал и с бели косѝ,
ще седна за малко на прага...
Ти хапчица хляб донеси.
И нея със вино да глътна
да кротне и мойта душа.
Ще хлопна вратата ни пътна
да тръгна последно пеша.
И всичките болки ще стихнат.
Сърдечният ритъм ще спре.
Тополи след мене ще викнат
и слънце до мен ще опре. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация