30.12.2011 г., 13:59

От тебе зависи

960 0 8

 

 

                             От тебе зависи

 

                             Откакто светът съществува,

                             има истина само една -

                             колкото и дълго да живееш,

                             непременно ще срещнеш смъртта.

                             Поседни на крайпътния камък,

                             погледни я със топли очи,

                             отчупи от комата си залък

                             и бистра вода ú сложи.

                             Тя не идва със злоба при тебе,

                             тя не идва да те нарани,

                             просто е станало време

                             душата да се прероди.

                             И преди сте се срещали с нея,

                             знам, не помниш, но това е така.

                             Тогава седяхте на кея,

                              ти беше красива жена.

                             После беше палач безпощаден,

                             после - куче във селския двор.

                             Беше също човек ненормален,

                             после беше във кралския двор.

 

                             А какъв ще пребъдеш след време,

                             не зависи от нея. Уви.

                             Да бъдеш човек във живота

                             зависи от тебе. Нали?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...