Dec 30, 2011, 1:59 PM

От тебе зависи

  Poetry » Love
961 0 8

 

 

                             От тебе зависи

 

                             Откакто светът съществува,

                             има истина само една -

                             колкото и дълго да живееш,

                             непременно ще срещнеш смъртта.

                             Поседни на крайпътния камък,

                             погледни я със топли очи,

                             отчупи от комата си залък

                             и бистра вода ú сложи.

                             Тя не идва със злоба при тебе,

                             тя не идва да те нарани,

                             просто е станало време

                             душата да се прероди.

                             И преди сте се срещали с нея,

                             знам, не помниш, но това е така.

                             Тогава седяхте на кея,

                              ти беше красива жена.

                             После беше палач безпощаден,

                             после - куче във селския двор.

                             Беше също човек ненормален,

                             после беше във кралския двор.

 

                             А какъв ще пребъдеш след време,

                             не зависи от нея. Уви.

                             Да бъдеш човек във живота

                             зависи от тебе. Нали?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...