30 дек. 2011 г., 13:59

От тебе зависи

965 0 8

 

 

                             От тебе зависи

 

                             Откакто светът съществува,

                             има истина само една -

                             колкото и дълго да живееш,

                             непременно ще срещнеш смъртта.

                             Поседни на крайпътния камък,

                             погледни я със топли очи,

                             отчупи от комата си залък

                             и бистра вода ú сложи.

                             Тя не идва със злоба при тебе,

                             тя не идва да те нарани,

                             просто е станало време

                             душата да се прероди.

                             И преди сте се срещали с нея,

                             знам, не помниш, но това е така.

                             Тогава седяхте на кея,

                              ти беше красива жена.

                             После беше палач безпощаден,

                             после - куче във селския двор.

                             Беше също човек ненормален,

                             после беше във кралския двор.

 

                             А какъв ще пребъдеш след време,

                             не зависи от нея. Уви.

                             Да бъдеш човек във живота

                             зависи от тебе. Нали?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...