СветланТонев (Светлан Тонев)
197 353
2.03.2018 г., 17:53 ч.

От тишина се оглушава 

  Поезия » Философска
1123 3 12

                                           
 
От снежнобялото
на болничната стая,
пак тишината се усилва.
Премазва тялото,
а болката не стихва.
 
Гласът на болката кънти,
но другите не чуват
и никой не разбира
че мисълта боли,
а в самотата се умира.
 
Умира не тялото,
а бавничко – душата.
Загуби ли се цялото –
бездушно става.
И как да се живее?
 
Затуй си взех  
една душа назаем,
била е на поет.
А после се проклех,
светът е тъй устроен.
 
Все търсим онова,
все търсим другото
и нашето, което имаме
боклук е за сметта,
а дирим чудото.
 
Но чудото е в нас,
не някъде навън.
Онази бяла тишина
усилва този глас
до адски гръм.
 
От който искам,
в миг да оглушея.
 
01.03.2018 година
 
 
 
 

© Светлан Тонев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??