От твоите длани
От твоите длани
Ако пия вино от твоите длани,
и пияна, напряко в тях си полегна,
ще разплискам ли Лятото от лани и
горещия дъх под онази купа звездна?
Нощта ни – полъх откраднал танина,
в мазолеста шепа, ако южно те близне –
ще завехнат ли рани от лютата зима,
и длан ако в длан се притисне –
ще сторят ли стряха за слънце,
което в преспи и виелици родихме?
Палечка, колкото мъничко зрънце –
люлей ме – бурята в мен да утихне.
Сгуши ме в ръцете си корави,
а тъй топли – като пухен юрган…
тайно да чуя как въздишка те дави –
бил ли си колкото мене тъй сам?
Да те видя – мило унесен над мен
както детето в стъклена сфера съзира
снежинки във танц, но и в плен –
както сърцето мое, твоето побира.
Лято в пурпур ще драсна тогава,
в жар-птици ще сторя звезди!
Дланта ти в жарава ще ме разпилява –
огънят ще бъда в твоите гърди!
Ренета
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
