3.07.2004 г., 23:25 ч.

От тъга по планините 

  Поезия
1721 0 0
Шумните настроения на тълпите
проплакват от алкохолни пари
Правя се на тъгуващ по планините
оправдавам позата на тишината
покълнала в гърдите ми
като подводен въздух.......
от моите съмнения дебнат чужди огорчения
За клинична почивка настроен,
насълзих очите си при спомена:
страдат изтръгнати небесни късове
гори в синьо горска слама
проповядваща магнитни бури....
Мобилизирам сили за отбрана!
изваждам от резерва нови страсти
и се препокривам плътно в непробиваеми
контрасти
На изобилие обречен от тъга по планините
на клон вися от днес обесен
и изкупвам грешките на дните....

© Весел Ин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??