22.05.2018 г., 23:56

От упор

523 1 0

Стреляй от упор. Не чувствай вина.
Ловец си. Знаеш как се стреля по дивеч.
 Ще изчистя барута във мойта душа.
Своята болка неистова – Сиреч.

 

То е същото – на дълбоко се прицели.
Виж го белег нищожен – една драскотина.
Не пести от патроните. Застреляй ме ти.
Не отлагай за друга година.

 

Ако може веднъж! Да започна на чисто!
Избери най- добрата мишена!
Във сърцето, което понесло е всичко!
Докосни ме с ръка. Нека бъде простено!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...