22 may 2018, 23:56

От упор

  Poesía » Otra
524 1 0

Стреляй от упор. Не чувствай вина.
Ловец си. Знаеш как се стреля по дивеч.
 Ще изчистя барута във мойта душа.
Своята болка неистова – Сиреч.

 

То е същото – на дълбоко се прицели.
Виж го белег нищожен – една драскотина.
Не пести от патроните. Застреляй ме ти.
Не отлагай за друга година.

 

Ако може веднъж! Да започна на чисто!
Избери най- добрата мишена!
Във сърцето, което понесло е всичко!
Докосни ме с ръка. Нека бъде простено!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...