22 may 2018, 23:56

От упор

  Poesía » Otra
525 1 0

Стреляй от упор. Не чувствай вина.
Ловец си. Знаеш как се стреля по дивеч.
 Ще изчистя барута във мойта душа.
Своята болка неистова – Сиреч.

 

То е същото – на дълбоко се прицели.
Виж го белег нищожен – една драскотина.
Не пести от патроните. Застреляй ме ти.
Не отлагай за друга година.

 

Ако може веднъж! Да започна на чисто!
Избери най- добрата мишена!
Във сърцето, което понесло е всичко!
Докосни ме с ръка. Нека бъде простено!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...