22 мая 2018 г., 23:56

От упор

526 1 0

Стреляй от упор. Не чувствай вина.
Ловец си. Знаеш как се стреля по дивеч.
 Ще изчистя барута във мойта душа.
Своята болка неистова – Сиреч.

 

То е същото – на дълбоко се прицели.
Виж го белег нищожен – една драскотина.
Не пести от патроните. Застреляй ме ти.
Не отлагай за друга година.

 

Ако може веднъж! Да започна на чисто!
Избери най- добрата мишена!
Във сърцето, което понесло е всичко!
Докосни ме с ръка. Нека бъде простено!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Тасева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...