От утре...
Обещавам да съм пак щура щурачка -
с цветни боички да оцветя света,
слънчеви зайчета да заподскачат
по побелялата ми коса.
Боса да вървя по горски пътеки,
без да жаля нозете си.
Неразумно да пия виталност -
да стигна до покрива на света.
И от звездно балконче да ви помахам.
Обещавам! От утре…
Днес ще си доплача безгласно…
А утре - ще облека бялата си рокля,
по която няма и следа от тъга.
Щура щурачка – по ръба на бръснача,
търси кода на файла „Живот”.
07.10.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
