От утре ще съм вече друга
ще бъда ангел без криле...
Ще съм отчаяна съпруга
и сляпа за твойте грехове.
Такава искаш ме, нали –
покорна със наведена глава?
А ти да скиташ до зори...
да не признаваш правила.
За чувствата ми ти нехаеш...
към мен отдавна си изстинал.
Колко те обичам, ако знаеш,
а ти превърна ме във минало!
Превърна ме във смачкана трева,
повехнала, изгубила цвета си.
Нима забрави, че съм ти жена,
която твойта обич търси?!
От утре ще съм вече друга...
отново ще съм истинска жена!
Не твоята отчаяна съпруга...
и другаде ще търся любовта!
© Надя Уорендър Всички права запазени