От утре

Poetry » Love

996 0 5

От утре ще съм вече друга
ще бъда ангел без криле...
Ще съм отчаяна съпруга
и сляпа за твойте грехове.

Такава искаш ме, нали –
покорна със наведена глава?
А ти да скиташ до зори...
да не признаваш правила.

За чувствата ми ти нехаеш...
към мен отдавна си изстинал.
Колко те обичам, ако знаеш,
а ти превърна ме във минало!

Превърна ме във смачкана трева,
повехнала, изгубила цвета си.
Нима забрави, че съм ти жена,
която твойта обич търси?!

От утре ще съм вече друга...
отново ще съм истинска жена!
Не твоята отчаяна съпруга...
и другаде ще търся любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nadia_warrender (Надя Уорендър)

Привет на всички, които са оставили коментар към моя стих Сърдечно ви благодаря! Любовта е най-прекрасното чувство, което човек може да изпита...за съжаление при мен е едностранна, тоест аз съм обичащата - не обичаната! А истинската любов все още не съм я срещнала...Мили хора, желая ви да се обичате и да бъдете обичани!

2012-10-17T23:34:40+03:00
Donka900 (Триб Трибс)

Търси я.Търси любовта.Човек винаги е прав,когато обича.Ако си обичала не си загубила.Смелите намират това което търсят!!!

2012-10-17T22:52:17+03:00
anjambman (Анжамбман Анапестов)

Със Светла!

2012-10-17T22:27:05+03:00
nadia_warrender (Надя Уорендър)

Сърдечно благодаря за коментара! Там където има любов, има и живот!

2012-10-17T14:02:36+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Точно така!!Главата горе и напред!!Без любов не се живее!!

2012-10-17T12:13:47+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0