От Вечността ще те изплача
От Вечността ще те изплача
Бушуващият вятър зад гърба ми
изду платна, избяга надалече,
не го побираше ума ми –
никога ли няма да се върнеш вече.
В пристанището тихо на сърцето,
закотвена стои любовната ни шхуна,
вълните сини на морето
мълвят последните ти думи.
Ще чакам на самотен остров
от любовта известие да дойде
и ще наметна нощния покров
със твоите звезди до мойте.
Няма как – отново ще те има,
тиха и неуловима,
Нежност моя – призрак в здрача,
от Вечността ще те изплача.
botyo
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
