От Вечността ще те изплача
Бушуващият вятър зад гърба ми
изду платна, избяга надалече,
не го побираше ума ми –
никога ли няма да се върнеш вече.
В пристанището тихо на сърцето,
закотвена стои любовната ни шхуна,
вълните сини на морето
мълвят последните ти думи.
Ще чакам на самотен остров
от любовта известие да дойде
и ще наметна нощния покров ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up