Oct 21, 2015, 7:14 PM

От Вечността ще те изплача 

  Poetry » Love
387 0 4

От Вечността ще те изплача

 

Бушуващият вятър зад гърба ми

изду платна, избяга надалече,

не го побираше ума ми –

никога ли няма да се върнеш вече.

 

В пристанището тихо на сърцето,

закотвена стои любовната ни шхуна,

вълните сини на морето

мълвят последните ти думи.

 

Ще чакам на самотен остров

от любовта известие да дойде

и ще наметна нощния покров

със твоите звезди до мойте.

 

Няма как – отново ще те има,

тиха и неуловима,

Нежност моя – призрак в здрача,

от Вечността ще те изплача.

 

botyo

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??