От водите на мътната река аз ви шепна...
От водите на мътната река аз ви шепна...
от водите на калния ручей поя
поезия, смачкана с толкова четки,
колкото картини на Рембранд висят...
От извора цветен "Световна поезия"
аз черпя пасажи, идеи, сонети...
Но никъде мойта душа не намери
за своята няма река два куплета...
Тя няма е - да! Не говори за песни,
а пее без глас , не умее да вика,
но си е моя - моя во веки ,
ще пия от нея - ще чувствам, че дишам!
Понякога мръсна, понякога тъжна!
Понякога пълна със стари идеи,
ловящи се тихо в мрежи и спънки,
от облачни локви на мисли разлети...
Не ви обвинявам, че бягате скрито
от мойта река на ръждясали клетви,
вдъхновени слова и плуващи мисли,
смачкани с хиляди четки...
от водите на калния ручей поя
поезия, смачкана с толкова четки,
колкото картини на Рембранд висят...
От извора цветен "Световна поезия"
аз черпя пасажи, идеи, сонети...
Но никъде мойта душа не намери
за своята няма река два куплета...
Тя няма е - да! Не говори за песни,
а пее без глас , не умее да вика,
но си е моя - моя во веки ,
ще пия от нея - ще чувствам, че дишам!
Понякога мръсна, понякога тъжна!
Понякога пълна със стари идеи,
ловящи се тихо в мрежи и спънки,
от облачни локви на мисли разлети...
Не ви обвинявам, че бягате скрито
от мойта река на ръждясали клетви,
вдъхновени слова и плуващи мисли,
смачкани с хиляди четки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Всички права запазени
