От волния си полет ще ти дам
Каза ми: -Душата ти е волна...
и сякаш, че се натъжи,
сърцето ми пък доброволно,
заключено е в нечии гърди.
Какво тогава да ти дам,
за да изплатя дълга си?
Че ти си като храм,
притихнал в светостта си.
От волния си полет ще ти дам.
Да бъдеш с мене волен като птица
и в полет, към безкрайността,
радостта да засияе кат зорница.
Послушай тишината на нощта
и, ще узнаеш тайната на моята душа.
и сякаш, че се натъжи,
сърцето ми пък доброволно,
заключено е в нечии гърди.
Какво тогава да ти дам,
за да изплатя дълга си?
Че ти си като храм,
притихнал в светостта си.
От волния си полет ще ти дам.
Да бъдеш с мене волен като птица
и в полет, към безкрайността,
радостта да засияе кат зорница.
Послушай тишината на нощта
и, ще узнаеш тайната на моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
