От вълнение сърцето ми прескача, не знам коя съм и от къде? В същото време течението на реката заплашва да ме отнесе... При мен са свързани нещата и даже до лудост парадоксални. Толкова абсурди са на едно място... Чак накрая чудя се - да се смея ли или да плача? Но иска ми се поне веднъж да съм наясно със случващото се покрай мене - ето работа ще почвам, и виках си "Край на безпаричието!" С момчето до мен - вече се разбираме, какъв по-хубав подарък от този, да сме едно завинаги? А детето ми на село ще трябва да отиде, от него не съм се отделяла никога - за повече от два дни... Баба ми е стара, болна, изнемогва, мъжът ми пак е безработен. Кажете ми сега, какво е - смях или тъга е... Или е от всичко по много - до Безбожие...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прегръщам те!