От всичко по много - до Безбожие!!!
От вълнение сърцето ми прескача,
не знам коя съм и от къде?
В същото време течението на реката
заплашва да ме отнесе...
При мен са свързани нещата
и даже до лудост парадоксални.
Толкова абсурди са на едно място...
Чак накрая чудя се -
да се смея ли или да плача?
Но иска ми се поне веднъж да съм наясно
със случващото се покрай мене -
ето работа ще почвам,
и виках си "Край на безпаричието!"
С момчето до мен - вече се разбираме,
какъв по-хубав подарък от този, да сме едно завинаги?
А детето ми на село ще трябва да отиде,
от него не съм се отделяла никога -
за повече от два дни...
Баба ми е стара, болна, изнемогва,
мъжът ми пак е безработен.
Кажете ми сега, какво е -
смях или тъга е...
Или е от всичко по много -
до Безбожие...
не знам коя съм и от къде?
В същото време течението на реката
заплашва да ме отнесе...
При мен са свързани нещата
и даже до лудост парадоксални.
Толкова абсурди са на едно място...
Чак накрая чудя се -
да се смея ли или да плача?
Но иска ми се поне веднъж да съм наясно
със случващото се покрай мене -
ето работа ще почвам,
и виках си "Край на безпаричието!"
С момчето до мен - вече се разбираме,
какъв по-хубав подарък от този, да сме едно завинаги?
А детето ми на село ще трябва да отиде,
от него не съм се отделяла никога -
за повече от два дни...
Баба ми е стара, болна, изнемогва,
мъжът ми пак е безработен.
Кажете ми сега, какво е -
смях или тъга е...
Или е от всичко по много -
до Безбожие...
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
