На всекиго се пада по една
Макар да бях момичето от Юг,
намразило часа по математика,
пресмятам минуси и мръзна тук,
където да повтарям ме изпратиха.
Урока, преподава го жена,
наричат я “Съдба” и е спонтанна.
Говориш с нея, сякаш със стена,
наметнала учителска премяна.
Не става за приятел, нито враг,
не става за родител или съдник –
жестока е под погледа си благ,
и винаги решава кой да бъдеш.
Тя казва ми “глупачка” и крещи,
от щастието ми сглобява драми.
Стоварва се на моите плещѝ
когато просто искам да я няма.
Наричат я “Съдба”. Но е жена –
променлива, двулична и жестока.
На всекиго се пада по една,
на всеки път – единствена посока.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
