меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
15.05.2008 г., 20:56 ч.

от зала 

  Поезия » Друга
683 0 3

Болка!

Бебето се ражда

сляпо и гасне без

надежда за спасение!

Вселената е гадна

за Детето на Надеждата,

разпорвам абстиненцията,

за да изкарам Дявола

на показ.

 

Страх отваря Граници

и пита Луната:

"къде да се скрия

от блясъка бял

на иглата?"

 

Спира сърцето и

гасне надеждата

сляпа,

последна цигара

и скачам във

трапа.

 

Болка!

Сърцето изпомпва

съсирена кръв,

амфетите свършват

и вече съм стръв,

и гасне цигара - 

последна във

мрака,

копеле, дърпай си

пак от качака.

 

Луната я няма.

И слънцето го няма.

И надеждата я няма.

И всичко е пропаднало.

И най-добрият ми приятел

загина тия дни от хероин.

... очаква се това да стане и

с още някой...

 

Не, не и днес.

 

Днес беше денят 0,

помниш ли, когато

се скрихме зад оградата

на комшиите,

за да се напушим?

 

Беше отдавна,

но кучето още

си спомня Съня.

 

... гасне луната и

слънцето гасне,

и гасне без пламък

сърцето пропаднало.

 

Последна обиколка

и вече съм Тама и

Тама си спомням

как...

 

... отъркваш се в спомен

до боляща наслада

и раната блясва,

ицъфват цветята.

 

... посветено.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??