от зала
Болка!
Бебето се ражда
сляпо и гасне без
надежда за спасение!
Вселената е гадна
за Детето на Надеждата,
разпорвам абстиненцията,
за да изкарам Дявола
на показ.
Страх отваря Граници
и пита Луната:
"къде да се скрия
от блясъка бял
на иглата?"
Спира сърцето и
гасне надеждата
сляпа,
последна цигара
и скачам във
трапа.
Болка!
Сърцето изпомпва
съсирена кръв,
амфетите свършват
и вече съм стръв,
и гасне цигара -
последна във
мрака,
копеле, дърпай си
пак от качака.
Луната я няма.
И слънцето го няма.
И надеждата я няма.
И всичко е пропаднало.
И най-добрият ми приятел
загина тия дни от хероин.
... очаква се това да стане и
с още някой...
Не, не и днес.
Днес беше денят 0,
помниш ли, когато
се скрихме зад оградата
на комшиите,
за да се напушим?
Беше отдавна,
но кучето още
си спомня Съня.
... гасне луната и
слънцето гасне,
и гасне без пламък
сърцето пропаднало.
Последна обиколка
и вече съм Тама и
Тама си спомням
как...
... отъркваш се в спомен
до боляща наслада
и раната блясва,
ицъфват цветята.
... посветено.
© Йордан Серафимов All rights reserved.
