Единствен женски месец, с име март,
долита, като лястовичка бяла.
И времето за него е хазарт –
догде заплаче и се е засмяла.
Закичваме ви с мартенички две,
за обич, за късмет и да сме здрави,
и с птича песен слънцето зове,
или фучи, над смръкнати дъбрави.
Понеже този месец си е мой
и Марс ни е планета – покровител
и двете сме кокони и от сой,
но гневни ли сме – мълнии в очите,
засвяткат ли, или забръска сняг,
да знаете, че ще е краткотрайно.
Ще грейне слънце, ще се смеем пак,
за никого отдавна не е тайна.
Разбъбрих се, по женски и съвсем,
забравих от сърце да ви закича.
От здраве да не се и отървем!
И като мене, март да ви обича!
© Надежда Ангелова Всички права запазени