Когато годините през бърдото превалят
и спускат душата си тъжна към равното,
две думи остават сами да плачат накрая -
Обичах, обичам, обичам ви! Обратното,
може би, в мислите житейски твърдите,
но аз единствена зная цената на обичта си -
един живот погубен, изоставил мечтите,
приел такава, каквато бе, съдбата ми.
Може би не можах, всичко, което искате
да ви дам, но не е било от липса на обич.
Ако не сте го разбрали, чувствата, мислите
ви не мога да прекроя, лъжите да изчистя. ...