elenabili (Елена Биларева)
298 2386
10.09.2013 г., 22:04 ч.

Отблизо 

  Поезия » Любовна
1151 1 10

Поисках да те нарисувам.

Чертичка, две. Сърцето – изпотъпкано.

Не те разбирам. Как ли се купува

душа, която да обича въпреки?

Не исках да ти се натрапвам.

И може би погрешно ти се случих.

Не искам да копая и ограбвам

най-важното, което не получих.

Не искам да ограбвам. Но как искам

от тебе да изтръгна разкаяние

за думите – високите и ниските,

за всичките несбъднати признания.

Отивам си. И няма да ти липсвам.

Над рамото си спирам да надничам.

Стоях до тебе твърде, твърде близко.

А близкото не става за обичане.           

           

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно е, макар и тъжно!
  • Хареса ми! Страхотен финал!
  • Благодаря на всички за мненията!
  • Болезнен стих, обаче не съм съгласна, че близкото не става за обичане...Или обичаш, или не, без значение колко близо или далеч е любимият човек. Когато само единият дава, а другият просто се оставя да бъде обичан, винаги има някой, който страда и се чувства ограбен... Много ми хареса! Поздрав!
  • Поздрав, Ели!
  • Да обичаш "на въпреки" не е невъзможно, макар и трудничко. Но когато близкото е далечно, смисъла се губи.
    Харесах!
  • Прекрасно и тъжно... Поздрави!
  • В далечното е всъщност ореолът...
  • Браво, Елена!
  • Много е болезнена тази тъга с нотки на самообвинение,което угнетява душата!Сърдечен поздрав!
Предложения
: ??:??