Отбрулен лист

Като отбрулен лист,

бездомен и самотен,

Човекът се изгубва

в есента…

Той търси изход

в лабиринта доживотен,

със помощта на

свойта самота…

Като отбрулен лист,

от вятъра подгонен,

Човекът преминава,

през света.

И като звяр,

във тъмното подгонен,

се лута  във безпътицата

на нощта…

Като  с отбрулен лист,

от есенната буря,

играе си съдбата зла

със нас!

И злите помисли,

Въз нас  изтуря,

и ни напомня тя,

за свойта власт!...

Като отбрулен лист

като дърво без корен,

Човекът се промушва

през света…

В Затвора на живота си

 затворен,

той често не дочаква

Свобода!...