Cursed (Димитрина Иванова)
31 423
9.09.2007 г., 16:21 ч.

Отчаяние 

  Поезия
801 0 3
 

Вглеждаш се в отражението на огледалото,

виждаш човека, който беше в началото

и се питаш как би могло това да си ти,

потъвайки в отчаянието на тези очи.


Гарванът седи на стъклото,

докато душата ти издъхва на леглото,

превръщайки любовта в омраза,

смеха в крясък,

здравето в проказа,

тъмнината в блясък.

Мечтаеш си някой да те спаси, докато падаш,

да хване ръката ти, за да спреш да бягаш.

Молиш се да си спасиш душата,

която бавно пропада през тъмнината,

в ръцете на Сатаната.

Искаш да можеш да чувстваш както преди,

да виждаш светлината,

да запалиш пламъка, който спря да гори,

за да погубиш самотата.

© Димитрина Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Първите стъпки по пътеката на сивотата, отчаянието и самотата.Вълнуващи стъпки!Стъпки, изискващи избор-да си затвориш очите и да останеш на повърхността на душевността си,намирайки "щастието"; или да приемеш и другата страна на нещата,да я разбереш(или поне да се опиташ) и чрез нейна помощ да потърсиш дълбините на съзнанието си,където се крие мъдростта!
    Успех с избора
  • мн ми хареса това че си включила изключителния образ на гарвана и на Сатаната! супер си и имаш страшен талант {}
  • Тъжна си Дими!
Предложения
: ??:??