Отчаяние
Вглеждаш се в отражението на огледалото,
виждаш човека, който беше в началото
и се питаш как би могло това да си ти,
потъвайки в отчаянието на тези очи.
Гарванът седи на стъклото,
докато душата ти издъхва на леглото,
превръщайки любовта в омраза,
смеха в крясък,
здравето в проказа,
тъмнината в блясък.
Мечтаеш си някой да те спаси, докато падаш,
да хване ръката ти, за да спреш да бягаш.
Молиш се да си спасиш душата,
която бавно пропада през тъмнината,
в ръцете на Сатаната.
Искаш да можеш да чувстваш както преди,
да виждаш светлината,
да запалиш пламъка, който спря да гори,
за да погубиш самотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Иванова Всички права запазени
