Отчаяние
Вглеждаш се в отражението на огледалото,
виждаш човека, който беше в началото
и се питаш как би могло това да си ти,
потъвайки в отчаянието на тези очи.
Гарванът седи на стъклото,
докато душата ти издъхва на леглото,
превръщайки любовта в омраза,
смеха в крясък,
здравето в проказа,
тъмнината в блясък.
Мечтаеш си някой да те спаси, докато падаш,
да хване ръката ти, за да спреш да бягаш.
Молиш се да си спасиш душата,
която бавно пропада през тъмнината,
в ръцете на Сатаната.
Искаш да можеш да чувстваш както преди,
да виждаш светлината,
да запалиш пламъка, който спря да гори,
за да погубиш самотата.
© Димитрина Иванова All rights reserved.
