Отчаяние
Ти си чужд.
И аз съм чужда.
И някаква злоба
в мене се пробужда.
Мразя деня!
Мразя светлината!
Мразя да съм непозната!
Мразя самотата!
Мразя и тълпата!
Мразя се и мен!
Мразя се и нощ и ден!
И пак към небето поглеждам
и пак към земята се свеждам.
Опитвам се да усетя живота!
Той все така ми бяга,
но ръка ми протяга.
Опитвам се да я хвана,
ала падам в капана.
Блъскам се в стените,
пропилях си дните
във борба без край
в търсене на фалшив рай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
