Ти си чужд.

И аз съм чужда.

И някаква злоба

в мене се пробужда.

Мразя деня!

Мразя светлината!

Мразя да съм непозната!

Мразя самотата!

Мразя и тълпата!

Мразя се и мен!

Мразя се и нощ и ден!

И пак към небето поглеждам

и пак към земята се свеждам.

Опитвам се да усетя живота!

Той все така ми бяга,

но ръка ми протяга.

Опитвам се да я хвана,

ала падам в капана.

Блъскам се в стените,

пропилях си дните

във борба без край

в търсене на фалшив рай.