Ти си чужд.
И аз съм чужда.
И някаква злоба
в мене се пробужда.
Мразя деня!
Мразя светлината!
Мразя да съм непозната!
Мразя самотата!
Мразя и тълпата!
Мразя се и мен!
Мразя се и нощ и ден!
И пак към небето поглеждам
и пак към земята се свеждам.
Опитвам се да усетя живота!
Той все така ми бяга,
но ръка ми протяга.
Опитвам се да я хвана,
ала падам в капана.
Блъскам се в стените,
пропилях си дните
във борба без край
в търсене на фалшив рай.
© Петя All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
