19.02.2025 г., 10:00

Отчаяние

374 1 0

Отново от нула съграждам живот непотребен

с отломки от щастие, голи надежди, мечти

Сизифовски труд непосилен на крах е обречен

Какво ли изплащам жестоко ти Боже кажи!

 

И нямам веч сили, желание и воля челична

за опит повторен да вдигна отново глава

да вярвам в живота, да бъда и пак да обичам

Не моля за нищо от тебе освен да умра...

 

Дори и това ми отказваш... Аз явно съм грешна

На твоята милост да се надявам не мога, уви

Щом трябва ще плащам сега греховете човешки

Проектът наречен живот ще продължи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...