Отчаяние
Отново от нула съграждам живот непотребен
с отломки от щастие, голи надежди, мечти
Сизифовски труд непосилен на крах е обречен
Какво ли изплащам жестоко ти Боже кажи!
И нямам веч сили, желание и воля челична
за опит повторен да вдигна отново глава
да вярвам в живота, да бъда и пак да обичам
Не моля за нищо от тебе освен да умра...
Дори и това ми отказваш... Аз явно съм грешна
На твоята милост да се надявам не мога, уви
Щом трябва ще плащам сега греховете човешки
Проектът наречен живот ще продължи...
© Росица Георгиева All rights reserved.