31.08.2011 г., 13:27 ч.

Отчаянието и надеждата 

  Поезия » Друга
1021 0 5

О, защо животът е такъв

безмилостен, сив и еднообразен,

искам аз отново да прогледна,

чакайте, ще дойда пак при вас.

 

Ако е възможно, моля,

малко светлина ми подарете,

това желая само,

естествено, ще отречете дори и пред самите вас.

 

Светът е толкова изпълнен -

лъжи, обиди, мрак и власт.

Ъгълът тихо ме привиква.

Не, няма да се скрия там и аз.

 

Чакайте, аз идвам,

искам да съм с вас,

целия свят аз ще преобърна,

емоциите ще си открадна пак.

© Цветомир Цветков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Подяволите, кълна се че някога, сякаш че беше много отдавна, щях още в предишния вариант на стихотворението да доловя скритото послание. Но съм сигурен че твоето момиче още може. Обичайте си и не спирай да пишеш. Радвам се че тази сутрин успях да се докосна до красивата ти душа, че намерих време на фона на всички останали напълно безсмислени глупости от ежедневието.
  • Благодаря много. Радвам се, че човека публикувал това е забелязал посланието . Много се извинявам, че е публикувано два пъти, затова моля изтрийте първото.

    ПП: Не съм го преработил
  • !....
  • Привет! Преработил си стиха си, и така е добре.Честно да ти кажа нямаше нужда, но ти си знаеш.Поздрави отново и успех!
  • Браво!Дано това слънчице заслужава чувствата ти!
Предложения
: ??:??