31.08.2011 г., 13:27

Отчаянието и надеждата

1.5K 0 5

О, защо животът е такъв

безмилостен, сив и еднообразен,

искам аз отново да прогледна,

чакайте, ще дойда пак при вас.

 

Ако е възможно, моля,

малко светлина ми подарете,

това желая само,

естествено, ще отречете дори и пред самите вас.

 

Светът е толкова изпълнен -

лъжи, обиди, мрак и власт.

Ъгълът тихо ме привиква.

Не, няма да се скрия там и аз.

 

Чакайте, аз идвам,

искам да съм с вас,

целия свят аз ще преобърна,

емоциите ще си открадна пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомир Цветков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Подяволите, кълна се че някога, сякаш че беше много отдавна, щях още в предишния вариант на стихотворението да доловя скритото послание. Но съм сигурен че твоето момиче още може. Обичайте си и не спирай да пишеш. Радвам се че тази сутрин успях да се докосна до красивата ти душа, че намерих време на фона на всички останали напълно безсмислени глупости от ежедневието.
  • Благодаря много. Радвам се, че човека публикувал това е забелязал посланието . Много се извинявам, че е публикувано два пъти, затова моля изтрийте първото.

    ПП: Не съм го преработил
  • !....
  • Привет! Преработил си стиха си, и така е добре.Честно да ти кажа нямаше нужда, но ти си знаеш.Поздрави отново и успех!
  • Браво!Дано това слънчице заслужава чувствата ти!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...