Колкото по-дълго човек се самозаблуждава,
                                  толкова по-трудно му е да осъзнае това...

Понякога си мисля,

                     че сама

ще се справям винаги

                     и с всичко.

Понякога си казвам

                     с доброта,

че нищо аз от никого

                     не искам.

Понякога се сещам

                     за това,

когато разговарям

                     със цветята.

Понякога дори на сън

                     усещам как

с ръка отпъждам

                     самотата.

Понякога ми идва

                     да крещя,

сама че мога

                     просто не е вярно.

Защото всъщност

                     не живея аз,

а съществувам –

                     вече бездиханно...