Колкото по-дълго човек се самозаблуждава,
толкова по-трудно му е да осъзнае това...
Понякога си мисля,
че сама
ще се справям винаги
и с всичко.
Понякога си казвам
с доброта,
че нищо аз от никого
не искам.
Понякога се сещам
за това,
когато разговарям
със цветята.
Понякога дори на сън
усещам как
с ръка отпъждам
самотата.
Понякога ми идва
да крещя,
сама че мога
просто не е вярно.
Защото всъщност
не живея аз,
а съществувам –
вече бездиханно...
© Славяна All rights reserved.