Jul 15, 2017, 11:29 PM

Отчаяно

  Poetry » Love
1K 1 0

                                  Колкото по-дълго човек се самозаблуждава,
                                  толкова по-трудно му е да осъзнае това...

 

Понякога си мисля,

                     че сама

ще се справям винаги

                     и с всичко.

Понякога си казвам

                     с доброта,

че нищо аз от никого

                     не искам.

Понякога се сещам

                     за това,

когато разговарям

                     със цветята.

Понякога дори на сън

                     усещам как

с ръка отпъждам

                     самотата.

Понякога ми идва

                     да крещя,

сама че мога

                     просто не е вярно.

Защото всъщност

                     не живея аз,

а съществувам –

                     вече бездиханно... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...