15 июл. 2017 г., 23:29

Отчаяно

1K 1 0

                                  Колкото по-дълго човек се самозаблуждава,
                                  толкова по-трудно му е да осъзнае това...

 

Понякога си мисля,

                     че сама

ще се справям винаги

                     и с всичко.

Понякога си казвам

                     с доброта,

че нищо аз от никого

                     не искам.

Понякога се сещам

                     за това,

когато разговарям

                     със цветята.

Понякога дори на сън

                     усещам как

с ръка отпъждам

                     самотата.

Понякога ми идва

                     да крещя,

сама че мога

                     просто не е вярно.

Защото всъщност

                     не живея аз,

а съществувам –

                     вече бездиханно... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...