15 июл. 2017 г., 23:29

Отчаяно

1K 1 0

                                  Колкото по-дълго човек се самозаблуждава,
                                  толкова по-трудно му е да осъзнае това...

 

Понякога си мисля,

                     че сама

ще се справям винаги

                     и с всичко.

Понякога си казвам

                     с доброта,

че нищо аз от никого

                     не искам.

Понякога се сещам

                     за това,

когато разговарям

                     със цветята.

Понякога дори на сън

                     усещам как

с ръка отпъждам

                     самотата.

Понякога ми идва

                     да крещя,

сама че мога

                     просто не е вярно.

Защото всъщност

                     не живея аз,

а съществувам –

                     вече бездиханно... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...