Отчуждение
На тая маса оставям отчуждението си, хора,
онова чувство, дето никой не обича.
Оставям го тука малко да потича,
че скова се вътре в мен.
Светът е студен...
но нищо... наметнете го с нападки:
точни, бързи, кратки!
То свикнало е да кърви,
цялото да го боли.
Косите му ако щете отрежете,
но само, моля, внимателни бъдете
да не падне от ръба,
че боли от това
да се стовари отвисоко на земята,
да се счупи, да си нарани главата.
То е още дете,
не е грубо като вас -
мъничко момче,
такова харесвам си го аз!
Няма си груби ръце,
почерняло лице
и сърцето му е чисто
като ангелско сърце!
Такова си е мойто отчуждение,
не се бори със света,
живее в примирение
и щастливо е така!
Не го наранявайте, хора, недейте
и моля ви, не му се смейте.
Ще се изчерви,
ще се притесни!
И тогава... трябва да го прибера,
пак да го крия от света!
На тая маса оставям отчуждението си, хора!
Знайте - страшно го обичам
и на него аз приличам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никой Всички права запазени
