На тая маса оставям отчуждението си, хора,
онова чувство, дето никой не обича.
Оставям го тука малко да потича,
че скова се вътре в мен.
Светът е студен...
но нищо... наметнете го с нападки:
точни, бързи, кратки!
То свикнало е да кърви,
цялото да го боли.
Косите му ако щете отрежете,
но само, моля, внимателни бъдете
да не падне от ръба, ...