6.06.2017 г., 22:52 ч.

Отчуждение 

  Поезия
302 0 3

 

 

Толкова тъжен и весел.
Свят – не свят.
И мене понесъл
напред и назад ...
Днеска прогледнал,
за утре съм сляп.
Концерти. Разстрели.
Цветя накамарени...
Намръщен срещу мене
с пръст ми маха светът.
А мислех  
ръцете ни сплетени
не ще разделят...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??