13.06.2016 г., 15:41

Отдалечаване

1.3K 3 16

 

                            От толкова отдалеченост се смали

                            до малка точка крехкото доверие...

                            Изгубеното винаги боли,

                            започваме да вярваме в поверия.

 

                           От толкова отдалеченост посивяха

                           косите на зелената ми нежност...

                           Повярвай, любовта не е заплаха,

                           заплахата е - празна вечност.

 

                           От толкова отдалеченост се стопи

                           циклонът с име на момиче,

                           разнежи се сред старите липи,

                           сънувайки, че някого обича.

 

                            От толкова отдалеченост избеля

                            цветът на тайните ни стенописи...

                            Реката всички мостове заля -

                            ще ни открият ли във чужди летописи?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова живописни строфи, разтърсващи нотки на носталгия ... богатство от многопластови чуства и скрита прошка ...!
    Опияняващо!
  • Поздравления за творбата, но лично за мен голямата поетична находка е в тези 4 стиха:
    " От толкова отдалеченост се стопи
    циклонът с име на момиче,
    разнежи се сред старите липи,
    сънувайки, че някого обича. "
    Благодаря за насладата!
  • Поздрави,Рада!
  • Радвам се, че прочетох.
  • Повярвай, любовта не е заплаха,
    заплахата е - празна вечност.
    Поздрав, Раде!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...