Jun 13, 2016, 3:41 PM

Отдалечаване

  Poetry
1.3K 3 16

 

                            От толкова отдалеченост се смали

                            до малка точка крехкото доверие...

                            Изгубеното винаги боли,

                            започваме да вярваме в поверия.

 

                           От толкова отдалеченост посивяха

                           косите на зелената ми нежност...

                           Повярвай, любовта не е заплаха,

                           заплахата е - празна вечност.

 

                           От толкова отдалеченост се стопи

                           циклонът с име на момиче,

                           разнежи се сред старите липи,

                           сънувайки, че някого обича.

 

                            От толкова отдалеченост избеля

                            цветът на тайните ни стенописи...

                            Реката всички мостове заля -

                            ще ни открият ли във чужди летописи?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова живописни строфи, разтърсващи нотки на носталгия ... богатство от многопластови чуства и скрита прошка ...!
    Опияняващо!
  • Поздравления за творбата, но лично за мен голямата поетична находка е в тези 4 стиха:
    " От толкова отдалеченост се стопи
    циклонът с име на момиче,
    разнежи се сред старите липи,
    сънувайки, че някого обича. "
    Благодаря за насладата!
  • Поздрави,Рада!
  • Радвам се, че прочетох.
  • Повярвай, любовта не е заплаха,
    заплахата е - празна вечност.
    Поздрав, Раде!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...