13 июн. 2016 г., 15:41

Отдалечаване

1.3K 3 16

 

                            От толкова отдалеченост се смали

                            до малка точка крехкото доверие...

                            Изгубеното винаги боли,

                            започваме да вярваме в поверия.

 

                           От толкова отдалеченост посивяха

                           косите на зелената ми нежност...

                           Повярвай, любовта не е заплаха,

                           заплахата е - празна вечност.

 

                           От толкова отдалеченост се стопи

                           циклонът с име на момиче,

                           разнежи се сред старите липи,

                           сънувайки, че някого обича.

 

                            От толкова отдалеченост избеля

                            цветът на тайните ни стенописи...

                            Реката всички мостове заля -

                            ще ни открият ли във чужди летописи?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова живописни строфи, разтърсващи нотки на носталгия ... богатство от многопластови чуства и скрита прошка ...!
    Опияняващо!
  • Поздравления за творбата, но лично за мен голямата поетична находка е в тези 4 стиха:
    " От толкова отдалеченост се стопи
    циклонът с име на момиче,
    разнежи се сред старите липи,
    сънувайки, че някого обича. "
    Благодаря за насладата!
  • Поздрави,Рада!
  • Радвам се, че прочетох.
  • Повярвай, любовта не е заплаха,
    заплахата е - празна вечност.
    Поздрав, Раде!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...