13 июн. 2016 г., 15:41

Отдалечаване

1.3K 3 16

 

                            От толкова отдалеченост се смали

                            до малка точка крехкото доверие...

                            Изгубеното винаги боли,

                            започваме да вярваме в поверия.

 

                           От толкова отдалеченост посивяха

                           косите на зелената ми нежност...

                           Повярвай, любовта не е заплаха,

                           заплахата е - празна вечност.

 

                           От толкова отдалеченост се стопи

                           циклонът с име на момиче,

                           разнежи се сред старите липи,

                           сънувайки, че някого обича.

 

                            От толкова отдалеченост избеля

                            цветът на тайните ни стенописи...

                            Реката всички мостове заля -

                            ще ни открият ли във чужди летописи?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова живописни строфи, разтърсващи нотки на носталгия ... богатство от многопластови чуства и скрита прошка ...!
    Опияняващо!
  • Поздравления за творбата, но лично за мен голямата поетична находка е в тези 4 стиха:
    " От толкова отдалеченост се стопи
    циклонът с име на момиче,
    разнежи се сред старите липи,
    сънувайки, че някого обича. "
    Благодаря за насладата!
  • Поздрави,Рада!
  • Радвам се, че прочетох.
  • Повярвай, любовта не е заплаха,
    заплахата е - празна вечност.
    Поздрав, Раде!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...