Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
1.02.2017 г., 23:26 ч.

Отдаване 

  Поезия » Друга
443 1 2


И отново си тук, и не си...
Предусещам мига на отдаване.
Не на мен. Не на друга жена –
в този миг красотата ни равна е.
В този миг ти си нейде отвъд.
Светлината кръщава боите ти.
Нещо хубаво пак ще спасиш.
Нечий глад за прекрасното сит ще е.
Ще разчупиш невинния сняг
на платното с магично знамение.
Ще роди светлината живот,
щом карминът препусне по вените.
Диша бялата лъскава гръд
и в палитрата дишат боичките.
Пренебрегваш ме пак, но какво
щом на Бог, в миг подобен, приличаш ми.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??