Feb 1, 2017, 11:26 PM

Отдаване 

  Poetry » Other
491 1 2
И отново си тук, и не си...
Предусещам мига на отдаване.
Не на мен. Не на друга жена –
в този миг красотата ни равна е.
В този миг ти си нейде отвъд.
Светлината кръщава боите ти.
Нещо хубаво пак ще спасиш.
Нечий глад за прекрасното сит ще е.
Ще разчупиш невинния сняг
на платното с магично знамение.
Ще роди светлината живот,
щом карминът препусне по вените. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??