Отдаване
И отново си тук, и не си...
Предусещам мига на отдаване.
Не на мен. Не на друга жена –
в този миг красотата ни равна е.
В този миг ти си нейде отвъд.
Светлината кръщава боите ти.
Нещо хубаво пак ще спасиш.
Нечий глад за прекрасното сит ще е.
Ще разчупиш невинния сняг
на платното с магично знамение.
Ще роди светлината живот,
щом карминът препусне по вените.
Диша бялата лъскава гръд
и в палитрата дишат боичките.
Пренебрегваш ме пак, но какво
щом на Бог, в миг подобен, приличаш ми.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
