voda (Елица Ангелова)
582 14033
27.02.2008 г., 0:21 ч.

Отдаване 

  Поезия » Любовна
1082 0 25
Мирис на див карамфил я омая.
После – див секс. И възторг.
В полет безумен пое към безкрая,
сякаш я викаше Бог.
Сякаш попадна на чужда планета –
миг подир светлия грях.
Мамят я нови незнайни небета –
сипят в нощта звезден прах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??